Нещата, за които мълчим - една крехка книга за пътешестве...
Новата стихосбирка на Ина Иванова е на книжния пазар и вече пътешества сред летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предизвестие
" Нещата, за които мълчим " - една нежна книга, която още с излизането си на книжния пазар разсъни мълчанията на читатели и литературна рецензия. Новата стихосбирка на надарената Ина Иванова е събитие в поетичния живот, пъстър лъх, роден от въображенията на писателка, която обича вятъра и вярва в езика на изкуството.
" Тази нежна книга пътешества сред летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предупреждение. В междусезонията й се е сгушил един свят, който не знаем какъв брой и дали ще трае, само че е избавителен тук, в този момент. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките - минали и сегашни, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на положения, назоваваме това, за което до момента сме мълчали. „ Облягаме тъгата си “ на другия. Притихнали ".
Това написа Невена Дишлиева-Кръстева за " Нещата, за които мълчим ". Стихосбирката към този момент е на книжния пазар. Прочетете тези вълшебни стихове, с цел да посрещнете зимата с тъгата на пролетта.
„
Ина, която обича вятъра и има вяра в езика на изкуството
Ина Иванова обича вятъра и има вяра в езика на изкуството.
Автор е на сборниците с разкази „ Право на избор и други проклетии ” (изд. „ Арс ”, 2009), „ Името на неделята ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2012) и „ Летящ акордеон ” (изд. „ Жанет-45, 2014), романа „ Кар танеси ” (електронна книга) и стихосбирките „ дребни букви ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2016), „ Криле от папиемаше ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2019) и „ Нещата, за които мълчим ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2022).
Публикувала е текстове в сп. „ Съвременник ”, „ Литературен вестник ”, сп. „ Страница ”, сп. „ Глоси ”, сп. „ НО лирика ”, сп. „ DIVA! ”, сп. „ Нула32 ”, в голям брой електронни издания, както и в сборниците „ Друга вода ”, „ 6+ ” и „ Бащите не си отиват ”.
Носител на национални награди.
Редактор е на художествена литература.
Нейни текстове са превеждани на британски, съветски, испански, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.
* * *
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш различен начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си – дребна рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
само че от това не боли по-малко.
Само неразбираемите контури
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, спри в себе си.
* * *
Море до къщата с пелин пред прага
и камък като пита самун изгорял.
Седя и следя,
следя,
стените тук от дълго време не ме стягат.
Прелита лястовица,
вечер е.
* * *
Строг като предсказание,
мощен като сърце на птица
един глас в мен
- мълчи мълчи мълчи -
и в него
в никакъв случай нищо не е забравено.
* * *
Дъждът преобразява фигурата му,
меко прихлупва ризата към сухите китки,
панталона усуква край пищялките,
скулите му лъщят,
умити като в корито слънчева вода,
обувките слисано шляпат и сумтят,
той е още веднъж детето, на което постоянно му е топло.
И кой би могъл да каже
жълти джанки или капки слънце
над улицата са се надвесили?
Кой би могъл да знае, щом очилата
са замъглени от небесна вода, от облаци,
от всичкото това време,
което шуми и шупти край оградите,
и дълбае, и отминава,
а светът се отръсква като палаво куче,
на което отново му се влиза във водата.
* * *
Криле изтупва безшумно и повърхностно
архангелът на провалянето,
пробва пробна обиколка над кварталите,
старае се да не поглежда
към бодро щъкащата гмеж там долу,
където мъж издиша меланхолии,
прибира куцо коте и вода му дава,
ушите му почиства концентрирано.
Мъжът е тъничък и транспарантен,
съвсем не му проличава умората,
само че ангелът я вижда, слиза гладко,
с криле обгръща раменете (като възел твърди),
почиства му тъгата, погледа полира.
Ушите на мъжа са бледи и безкръвни,
в тях нещо прикрито ще пошушне
архангелът на всички провали,
само че котето ще чуе, ще проходи.
И ще си отиде.
" Нещата, за които мълчим " - една нежна книга, която още с излизането си на книжния пазар разсъни мълчанията на читатели и литературна рецензия. Новата стихосбирка на надарената Ина Иванова е събитие в поетичния живот, пъстър лъх, роден от въображенията на писателка, която обича вятъра и вярва в езика на изкуството.
" Тази нежна книга пътешества сред летата на срамежливото порастване и зимите, които си отиват без предупреждение. В междусезонията й се е сгушил един свят, който не знаем какъв брой и дали ще трае, само че е избавителен тук, в този момент. Обостря сетивата. Усещаме пулсациите му през призмата на болките - минали и сегашни, носталгични, живи. Забавяме, съзерцаваме, изричаме имената на положения, назоваваме това, за което до момента сме мълчали. „ Облягаме тъгата си “ на другия. Притихнали ".
Това написа Невена Дишлиева-Кръстева за " Нещата, за които мълчим ". Стихосбирката към този момент е на книжния пазар. Прочетете тези вълшебни стихове, с цел да посрещнете зимата с тъгата на пролетта.
„
Ина, която обича вятъра и има вяра в езика на изкуството
Ина Иванова обича вятъра и има вяра в езика на изкуството.
Автор е на сборниците с разкази „ Право на избор и други проклетии ” (изд. „ Арс ”, 2009), „ Името на неделята ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2012) и „ Летящ акордеон ” (изд. „ Жанет-45, 2014), романа „ Кар танеси ” (електронна книга) и стихосбирките „ дребни букви ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2016), „ Криле от папиемаше ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2019) и „ Нещата, за които мълчим ” (изд. „ Жанет-45 ”, 2022).
Публикувала е текстове в сп. „ Съвременник ”, „ Литературен вестник ”, сп. „ Страница ”, сп. „ Глоси ”, сп. „ НО лирика ”, сп. „ DIVA! ”, сп. „ Нула32 ”, в голям брой електронни издания, както и в сборниците „ Друга вода ”, „ 6+ ” и „ Бащите не си отиват ”.
Носител на национални награди.
Редактор е на художествена литература.
Нейни текстове са превеждани на британски, съветски, испански, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.
* * *
Скръбта влиза в живота ти
гола като новородено,
чиста като хирургически срез,
затваряш очи, не знаеш различен начин
да я направиш незабележима,
криеш я в тялото си – дребна рибка,
която не умее да е невидима,
тя е Йона, ти си китът,
историята е библейска, казваш си,
само че от това не боли по-малко.
Само неразбираемите контури
на тялото ѝ предизвестяват:
излиза вятър, спри в себе си.
* * *
Море до къщата с пелин пред прага
и камък като пита самун изгорял.
Седя и следя,
следя,
стените тук от дълго време не ме стягат.
Прелита лястовица,
вечер е.
* * *
Строг като предсказание,
мощен като сърце на птица
един глас в мен
- мълчи мълчи мълчи -
и в него
в никакъв случай нищо не е забравено.
* * *
Дъждът преобразява фигурата му,
меко прихлупва ризата към сухите китки,
панталона усуква край пищялките,
скулите му лъщят,
умити като в корито слънчева вода,
обувките слисано шляпат и сумтят,
той е още веднъж детето, на което постоянно му е топло.
И кой би могъл да каже
жълти джанки или капки слънце
над улицата са се надвесили?
Кой би могъл да знае, щом очилата
са замъглени от небесна вода, от облаци,
от всичкото това време,
което шуми и шупти край оградите,
и дълбае, и отминава,
а светът се отръсква като палаво куче,
на което отново му се влиза във водата.
* * *
Криле изтупва безшумно и повърхностно
архангелът на провалянето,
пробва пробна обиколка над кварталите,
старае се да не поглежда
към бодро щъкащата гмеж там долу,
където мъж издиша меланхолии,
прибира куцо коте и вода му дава,
ушите му почиства концентрирано.
Мъжът е тъничък и транспарантен,
съвсем не му проличава умората,
само че ангелът я вижда, слиза гладко,
с криле обгръща раменете (като възел твърди),
почиства му тъгата, погледа полира.
Ушите на мъжа са бледи и безкръвни,
в тях нещо прикрито ще пошушне
архангелът на всички провали,
само че котето ще чуе, ще проходи.
И ще си отиде.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ